Вреди от тютюнопушенето

Статистиката винаги определя средни вероятности. Никога не се знае в кой процент ще попаднете Вие. Може да Ви се случи, може и да не Ви се случи. Но е хубаво да сте наясно с рисковете и да направите съзнателен избор.

 

Тук са цитирани факти и изследвания относно вредите от тютюнопушенето. Изложените данни са от различни източници, достъпни в интернет. Макар и да е възможно известно разминаване в цифрите, получени при отделните проучвания, безспорното заключение е, че тютюнопушенето вреди сериозно на здравето на пушачите и на тези около тях, дори те да са непушачи.

 

Ние от Elusion Ви призоваваме да откажете тютюнопушенето, съхранявайки здравето си и предпазвайки Вашите деца, близки и колеги.

 

 

Факти за вредата от тютюнопушене

 

Рискът от настъпване на смърт вследствие на рак на белия дроб е повече от 23 пъти по-висок при мъжете, които пушат, отколкото при непушачите и 13 пъти по-висок за жените пушачки;

 

Тютюнопушенето убива от 1/3 до половината от тези, които пушат, а пушачите умират средно с 15 години по-рано, отколкото непушачите;

 

Пасивното пушене на работното място убива 200 000 работници всяка година;

 

Тютюнът е причина за един от всеки 10 смъртни случая в световен мащаб и е отнел живота на около 5.5 милиона души 2009 г. Ако тенденциите сe запазят, бройката ще расте до около 7-8 милиона до 2030 г.;

 

Най-голям процент пушачи има в Гърция (42%), следвана от България (39%), Латвия (37%), Румъния, Унгария, Литва, Чехия и Словакия (всички по 36%);

 

14% от непушачите и 23% от пушачите са изложени на тютюневия дим на други пушачи всекидневно;

 

Домашното излагане на тютюнев дим /т. нар ‘пасивно тютюнопушене’/ е най-ниско във Финландия и Швеция, като не повече от 5% от финландците и шведите са изложени на такъв дим вкъщи. Литовците, кипърците, гърците и българите са 6 пъти по-често изложени на рисковете от ‘пасивно тютюнопушене’;

 

Всеки пети участник в изследване за ‘пасивното тютюнопушене’, който работи извън дома си, е изложен на тютюнев дим, като половината от тези хора са изложени поне един час на ден;

 

Тютюнопушенето е най-важната причина за заболяване и преждевременна смърт от редица хронични незаразни заболявания. Доказано е, че 80-90% от хроничните заболявания на дихателната ситема; 80-85% от белодробния рак; 30% от всички злокачествени заболявания и 25-43% от исхемичната болест на сърцето са пряко свързани с пушенето;

 

Органите на дишането са особено уязвими при тютюнопушене. При повече от 80% от пушачите са наблюдава бронхит. С годините той прогресира и става благоприятна почва за развитието на рак на белите дробове;

 

Рискът от заболяване от рак на белите дробове нараства право пропорционално на числото изпушени цигари. Една от причините: 40 на сто от тютюневата смола се състоят от силния канцероген 3,4-бензапирен;

 

Внезапната смърт сред пушачите мъже на 40 до 59 г. настъпва 3-4 пъти по-често, отколкото сред непушачите на тази възраст;

 

Вероятността за инфаркт при мъжете пушачи до 30-годишна възраст е 2 пъти по-голяма, ако пушачът страда от високо кръвно налягане или има повишено съдържание на холестерин в кръвта;

 

Млад човек, който изпушва на ден по една кутия цигари, диша така, както човек, който е 20 години по-възрастен от него;

 

Рак на белите дробове се появява почти 20 пъти по-често при тези, които пушат. Този риск сред 40-45-годишните пушачи е 10 пъти по-голям;

 

Бебетата на пушачките тежат с 200 г по-малко от бебетата на пушачките при раждане;

 

При жени кърмачки, които пушат, съдържанието на никотин в един литър кърма може да достигне 0,5 мг; в същото време смъртоносната доза от тази силна отрова е 1 мг на 1 кг от теглото на бебето;

 

Никотинът предизвиква повишаване на кръвното налягане. Една изпушена цигара го повишава с 10 мм живачен стълб;

 

При пушене в организма се разрушава значително количество витамин С. Изчислено е, че една изпушена цигара лишава организма с 25 мг витамин С;

 

76,8% от децата в България са пасивни пушачи вкъщи чрез т. нар. ‘пасивно тютюнопушене’. Страничният дим на тютюневите изделия е по-опасен, тъй като не минава през филтър и съдържа 2 пъти повече катран, 3 пъти повече бензапирен, 5 пъти повече въглероден оксид, 50 пъти повече амоняк, 60 пъти повече кадмий, циановодород и алдехиди.

 




10 мита за тютюнопушенето

 

 

1. Пушенето ми доставя удоволствие.
Усещането е свързано само с облекчаване на глада за никотин. Удоволствието е временно – щом нивото на никотина намалее, никотиновия глад възниква отново. Задоволяването на нуждата от никотин създава илюзията за удоволствие.

2. Пушенето ми помага да се справям със стреса и трудностите.
Илюзия е, че чрез пушенето преодоляваме стреса и че то е голямото удоволствие. Това са ‘барикадите’, които хората строят, за да не откажат цигарите. Имате такова усещане на базата на задоволяване на никотиновия глад. Не забравяйте, че непушачите също изпитват трудности и изпадат в стресови ситуации, но се справят без цигари – често и по-добре от пушачите.

3. Пушенето ми помага да се концентрирам.
Тъкмо обратното – цигарите не само, че не допринасят за концентрацията, а по-скоро разсейват. Абстиненцията непрекъснато разсейва пушачите, отклонява вниманието им и ги принуждава да палят цигара след цигара, за да се концентрират. Доказано е, че по време на пушене намалява притока на кислород към мозъка, а това намалява и работоспособността.

4. Ще напълнея, ако спра да пуша.
Това е много индивидуално. Средното наддаване на тегло е около 2-4 кг. Последиците за здравето от това са минимални, в сравнение с рисковете от тютюнопушенето Не е задължително спирането на цигарите да бъде свързано с покачване на Вашите килограми. Доказано е, че всеки четвърти човек дори отслабва след отказването на цигари. Когато отказвате цигарите е необходимо да обърнете внимание на режима си на хранене и да повишите физическа си активност. Увеличете приема на течности, както и на сурови плодове и зеленчуци. От Вас зависи да не замествате вредния навик да пушите с друг – да задоволявате никотиновия глад с всичко, което Ви е пред очите.

5. Тютюнопушенето е по-малко вредно от алкохола и наркотиците.  
Всичките тези вещества са еднакво вредни, но те въздействат на различни органи в организма. В крайна сметка в цигарения дим се съдържат повече от 4000 вредни вещества, повечето от които са токсични, а някои от тях - канцерогенни. С цигарения дим Вие вдишвате въглероден монооксид, никотин, ацетон, водороден цианид, амоняк, аклолеин, бензол, формалдехид, карбазол и други вредни вещества. Според изследване никотинът предизвиква загиване на мозъчни клетки – на невроните. Пушачите в прекия смисъл на думата плащат за своята страст към никотина със собствената си глава.

6. Ще бъда много нервен.
Възможно е, когато отказвате цигарите да сте по-раздразнителни и с повишена чувствителност. Това са нормални и често срещани абстинентни симптоми. Те обаче могат да бъдат преодолени и преминават до 10 дни.

7. Късно е да спра – увреждания вече са настъпили.
НЕ Е ВЯРНО! Рискът от коронарна смърт започва да намалява още през първите дни, а след 10 години е почти равен на този при непушачите. След три дена, никотинът изчезва от организма ви. Вие си възстановявате вкуса и обонянието и дишате по-лесно. А след 3 месеца, кашлицата и проблемите с дишането ще намалеят благодарение на подобряването на дейността на белите дробове до 10 %

8. Пасивното пушене не може да навреди сериозно на здравето.
Това не е вярно! Хората, които редовно са в зона на действие на цигарен дим, по-често от другите непушачи страдат от същите заболявания, от които страдат и самите пушачи. Непушачите, след 30-минутен престой в помещение, където се пуши, имат почти толкова въглероден моноoксид в кръвта, колкото активните пушачи, когато изпушат една цигара.

9. Дядо ми /баща ми/ пушеше цял живот, умря на 80/90 години и беше здрав.

Той просто е имал този късмет, а кой Ви обещава, че и Вие ще го имате? Освен това той е живял при други условия! Известно е, че един от 4-ма пушачи умира от тютюна!

10. Невъзможен е отказът от цигарите.
Този мит се основава на силната физическа и психична зависимост, която никотинът причинява на организма. Според специалистите тя е по-силна от зависимостта към алкохола. Но никога не е късно да откажеш цигарите. Всеки човек може не само да спре да пуши, но и да се убеди, че спирането е по-лесно, отколкото си мисли. Вземете решение, че сте готов да живеете без цигари. Помощта на близките и приятели е изключително важна за успеха ви.

 

 

Портрет на пушача – всичко, което е заявено от учените вследствие на проучвания през годините


Живот. Средностатистически всяка цигара скъсява живота на пушача с около 11 минути. По данни от изследвания тютюнопушенето съкращава живота средно със 7 години. То предизвиква преждевременно стареене на кръвоносните съдове, което започва от самото начало на тютюнопушенето.


Живот. Броят на хората под 70 години, които умират от болести, причинени от пушене, са много повече от тези, които умират от рак на гърдата, СПИН, катастрофи и зависимост от наркотици.


Рак на белия дроб. 90% от случаите с рак на белия дроб са с пушачи – ако пушенето беше рядко явление, ракът на белия дроб щеше също да бъде рядко явление: само 0.5% от непушачите се разболяват от рак на белия дроб. Жените развиват рак на белия дроб при по-кратък пушачески стаж и при по-малка експозиция на тютюнев дим. Необходими са 15 години за този, който отказва цигарите, за да достигне нивото на риск от болестта като при непушачите.

 

Рак. Тютюнопушенето е причина за минимум 30% от смъртността от всички видове рак - тютюнопушенето е добре известна причина за рак на белия дроб, ларинкса, устната кухина и хранопровода. Тютюнопушенето се свързва още и с рак на стомаха, пикочния мехур, бъбреците, панкреаса и с острата миелоидна левкемия.

 

ХОББ. Пушенето е причина в 80% от случаите на хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). ХОББ е състояние на прогресираща обструкция на въздухоносните пътища, възникващо в хода и като резултат на заболяванията хроничен бронхит, емфизем или комбинацията от двете. Обикновено болестта поразява възрастовата граница между 35 и 45, когато капацитетът на белия дроб загубва активната си функция.

 

Зачеване. Двойки, които пушат, е много по-вероятно да имат проблеми със зачеването, отколкото непушачите. Пушачките забременяват по-трудно. Плодовитостта им е намалена с около 30% спрямо жените, които не пушат, а менопаузата им настъпва с около 2-3 г. по-рано.

 

Потентност. При мъжете на възраст между 30 и 50 г. пушенето увеличава риска от еректилна дисфункция с 50%.

 

Слух. 70% е по-голяма вероятността за пушачите спрямо непушачите да развият слухови увреждания до загуба на слуха. Тъй като пушенето покрива с плака стените на кръвоносните съдове, намалявайки по този начин потока от кръв към средното ухо, пушачите могат да загубят слуха си по-скоро от непушачите и са по-уязвими към загуба на слуха, причинена от инфекции или силен шум.

 

Зрение. При пушачите има 40% по-висок риск от развиване на катаракт (перде) – помътняване на очната леща, което блокира светлината и може да доведе до ослепяване. Пушенето причинява перде по два начина: чрез дразнене на очите и чрез отделяне на химикали в белите дробове, които после през кръвообращението достигат до очите.

 

Зъби. Пушенето се намесва в химията на устата, като създава зъбна плака, пожълтяване на зъбите и спомага за тяхното разрушаване. Пушачите имат 1.5 пъти по-висок риск да загубят зъбите си.

 

Коса. Пушенето води до понижаване на кoнцентрацията на женските полови хормони (eстрогените), като измества баланса в посока към мъжките полови хормони (андрогените), вследствие на което при мъжете опадването на косата се засилва.

 

Остеопороза. Въглеродният окис, основният отровен газ от автомобилния и цигарения дим, се свързва с кръвта много по-лесно, отколкото кислорода, като намалява капацитета на кръвта на активния пушач да пренася кислород с до 15 процента. В резултат плътността на костите на пушачите намалява, чупят се по-лесно и им трябва до 80% повече време да се излекуват.

 

Сърдечно-съдови заболявания. Един от всеки три смъртни случая в света се дължи на сърдечно-съдови заболявания. Пушенето е един от най-големите рискови фактори за поява на сърдечно-съдови заболявания. Тези заболявания убиват повече от 1 милион души годишно в развиващите се страни. Сърдечно-съдовите заболявания, свързани с пушенето, убиват повече от 600 000 души годишно в развитите страни. Пушенето кара сърцето да бие по-бързо, повишава кръвното налягане и увеличава риска от хипертония и стесняване на артериите и в крайна сметка причинява инфаркти и инсулти, които се случват при пушачите 2,5 пъти повече.

 

Стомашни язви. Пушенето намалява устойчивостта към бактериите, които причиняват язва на стомаха. То влошава и способността на стомаха да неутрализира киселината след хранене, което й позволява да разруши неговата лигавица.

 

Раждане. Освен увеличаване на риска от рак на маточната шийка и матката, пушенето причинява проблеми с плодовитостта на жените и усложнения по време на бременността и раждането. Пушенето по време на бременност увеличава риска от раждане на плод с ниско за възрастта си тегло и здравни проблеми в по-нататъшна възраст. Спонтанните аборти се срещат 2 до 3 пъти по-често при пушачи. Това се отнася и за мъртвораждания, като причината е лишаване на плода от кислород и аномалии на плацентата, причинени от въглеродния окис и никотина в цигарения дим.

 

Псориазис. При пушачите е налице 2 до 3 пъти по-голяма вероятност да заболеят от псориазис – незаразно възпалително състояние на кожата, което се изразява в сърбящи и сълзящи червени обриви по цялото тяло.

 

 

Рисковете от т. нар. ‘пасивно тютюнопушене’


Пасивен пушач е този, който вдишва:
1. Издишаната главна димна струя от пушача – това е струята, която се получава от издишания от пушача директно вдишан дим през устния край на цигарата. Цигареният дим съдържа над 4000 химични съединения, най-опасните сред които са:
- никотин (стеснява кръвоносните съдове и учестява сърдечната дейност);
- въглероден монооксид (отнема част от кислорода в еритроцитите);
- катрани (отлагат се в белите дробове и предизвикват рак);
- полициклични ароматни въглеводороди (бензо[а]пирен);
- летливи (бензен, 1,3 – бутадиен, формалдехид, ацеталдехид);
- нитрозамини (NNN, NNK, NAT, NAB);
- метали (арсен, кадмий, хром, олово, живак, никел, селен);
- компоненти на газовата фаза (азотен окис, циановодород);
- акролеин;
- ароматни амини;
- етиленов окис.

2. Страничната димна струя на цигарата – това е материалът, освободен директно във въздуха от горящия край на цигарата плюс това, което се разсейва през цигарената хартия. Химическият му състав е като този на главната димна струя, но за разлика от нея съдържа по-голямо количество вредни вещества:
- 2 пъти повече никотин и катрани;
- 5 пъти повече въглероден монооксид;
- 73 пъти повече амоняк;
- 3 пъти повече бензо[а]пирен;
- повече кадмий от основната димна струя.
Продуктите, проникващи в белия дроб на пушача чрез главната димна струя, се пречистват частично, тъй като преди това минават през неизгорялата част на цигарата и нейния филтър. Продуктите от страничната димна струя обаче попадат директно във въздухa. Поради бавното тлеене на цигарата, непрекъснато отделящият се дим от края ú е значително по-токсичен. Това е димът, който непушачът и пушачът вдишват в най-голям обем – 89% от въздуха в помещението, а токсичните вещества в него са в значително по-високи концентрации, отколкото се съдържат в дима, директно всмукан от цигарата и издишан след това.

Влияние на пасивното тютюнопушене върху децата
Чувствителността на детския организъм към тютюневия дим изисква особена загриженост, както от медицински, така и от етични съображения. Белите дробове на децата са по-малки, а тяхната имунна система е по-слабо развита, което прави по-вероятно развитието на инфекции на техните дихателна система и уши, предизвикани от тютюневия дим. Тъй като децата дишат по-учестено от възрастните, те вдишват повече химикали на кг/тегло от възрастните за едно и също време. В същото време децата имат и по-малки възможности от възрастните да напуснат задимената среда, било в дома или на друго място.
Болестотворните въздействия на пасивното тютюнопушене са обикновено по-големи, когато и двамата родители пушат (обикновено по-значимо е вредното влияние на тютюневия дим от майката, която е в близък контакт с детето по-продължително време). Ето някои най-значими негативни ефекти, установени при проучвания на голям брой деца:
В доклад на Кралския медицински колеж (Великобритания) през 1992 г. са изброени следните наблюдения:
- Всяка цигара, която бременната жена пуши, забавя скоростта на кръвния поток през плацентата, причинявайки учестена сърдечна дейност на плода. Въглеродният моноoксид във вдишания тютюнев дим намалява капацитета на пренасяне на кислорода с около 40 %. Това води до редуциране нарастването на плода средно с 200 грама преди раждането, в сравнение с плода на непушещите майки.

 

- Недоносеността, раждането на мъртъв плод и вродените аномалии са по-чести, когато бременните жени са били изложени на тютюнев дим.

 

- Много бебета на бременни пушачки се раждат преждевременно и с тенденция към по-ниско тегло. Преждевременното раждане и ниското тегло на новороденото увеличават риска от ранна смърт на детето. Същото се отнася до респираторния дистрес-синдром и другите дихателни усложнения при новороденото.

 

- Синдромът на внезапната детска смърт (‘смърт в детското креватче’) е по-вероятен. Около 25% от тези умирания при видимо здрави деца изглежда са свързани с тютюнопушенето на майката. Рискът почти се удвоява, ако майката пуши 20 и повече цигари на ден.

 

- Хроничната кашлица, храчките и хриповете са два пъти по-чести, когато родителите пушат, и с 50% по-чести при деца в училищна възраст (още по-висок е рискът, ако и самите деца пушат). Повишен е рискът от възпаление на долните дихателни пътища като бронхит, пневмония и бронхиолит.

 

- Новите случаи на астма при деца на родители пушачи са с 50-100% по-чести, а пристъпите им са по-чести и по-мъчителни. По данни от проучвания в страни от Европейския съюз, деца, отглеждани в домове, където се пуши, са изложени на двойно по-голям брой риск от развитие на астматично заболяване. Съответно детските респираторни заболявания, причинени от пасивното тютюнопушене, водят по-нататък, в зрялата възраст, до развитие на респираторни заболявания.

 

- Малките деца са подложени на особено висок риск в затворени помещения и ограничени пространства. Например в автомобили концентрацията на опасни химически вещества от тютюнев дим се увеличава близо 200 пъти при затворени прозорци.

Влияние на пасивното пушене върху възрастните непушачи
Непушачите, след 30-минутен престой в помещение, където се пуши, имат почти толкова въглероден моноoксид в кръвта, колкото активните пушачи, когато изпушат една цигара. Цигареният дим е причина за редица здравни проблеми у пасивните пушачи, възникващи при престой в задимено помещение: кашлица, главоболие, дразнене на очите, дразнене на гърлото, кихане и отделяне на секрет от носа, гадене, дихателни нарушения, ускорена сърдечна дейност. Пасивното тютюнопушене носи по-висок риск за хора, страдащи от астма, сенна хрема, бронхит, белодробен емфизем, сърдечни заболявания.
Повечето проучвания в тази област сравняват показателите на най-често срещаните болести, свързани с употребата на тютюн, при непушачи, женени за пушачи, с тези при непушачи, женени за непушачи. Рискът изглежда тук отново е свързан с дозата – колкото повече цигари пуши партньорът, толкова по-висок е рискът за непушача. Ето някои особено показателни факти:
• увеличен е комбинираният риск от белодробен рак с 24% и повече при непушачи, изложени на тютюнев дим в домовете си;
• увеличен е рискът от исхемична болест на сърцето с около 25%, а от мозъчен инсулт - с 82%;
• по отношение на астмата доказателствата показват, че е налице 40-50% повишен риск от развитие на астма при възрастни, изложени на тютюнев дим в домовете си;
• количеството на котинин (никотинов дериват) в урината на пасивни пушачи показва стойности, сходни с тези на количеството котинин при леките пушачи. Подобни проучвания са правени и у нас върху детска популация.

Пасивното пушене на работните места
Пасивното пушене представлява опасност и на работните места. Токсичните и канцерогенните вещества се разпространяват бързо из офиси, хотели, ресторанти и други работни места в затворените помещения. В много случаи, където не са гарантирани работни места без тютюнев дим, работниците са задължени да прекарват по-голямата част от работното си време в заплашваща здравето работна среда.
Цигареният дим може да увеличи токсичните си ефекти, ако се смеси с други вредни вещества, намиращи се във въздуха на затвореното помещение, особено ако това е производствено хале (азбест, въглищен прах, памуков прах, каучук, хлор и др.).

 

 

 

Защо тютюнопушенето по време на бременност е вредно?


Тютюнопушенето по време на бременността е свързано с:
1. Влошаване здравето на майката и риск от: внезапен аборт; кръвоизливи; повръщане.
2. Влошаване здравето на бебето и риск от: забавяне развитието на ембриона; преждевременно раждане; смърт на бебето при раждане; намалено тегло на новороденото; синдром на ‘внезапната смърт в люлката’;  дихателни проблеми и хрипове през първите 6 месеца след раждането.

Как пушенето уврежда Вашето неродено дете?
Когато вдишвате цигарения дим, Вие внасяте над 4000 токсични химически вещества, катрани и въглероден монооксид. Въглеродният монооксид се свързва с хемоглобина на червените кръвни телца и намалява притока на кислород за Вашето бебе. Бебетата, които не получават достатъчно кислород, могат да се родят по-малки и по-болнави. Кислородът помага на бебетата да се развиват.

 

 

 

Какво ще спечелите, ако откажете тютюнопушенето?


След 2 часа - Появяват се първите симптоми на никотинов “глад”, което показва, че Вашият организъм започва да се освобождава от никотина.

 

След 6 часа - Сърдечната Ви дейност се забавя, а кръвното Ви налягане се понижава, макар че може да са необходими няколко седмици, докато те се нормализират напълно.

След 12 часа - В организма Ви вече няма въглероден окис от цигарения дим, белият дроб започва да работи малко по-добре, а задухът отслабва.

 

След 2 дни - Обонянието и вкусът Ви се подобряват.

 

След 2 до 12 седмици - Кръвообращението на Вашия организъм се подобрява, което води до по-голяма лекота при ходене и бягане.

 

След 3 до 9 месеца - Кашлицата, хриповете и затрудненото Ви дишане намаляват, а работата на белия дроб се подобрява с около 10%.


След 5 години - Вашият риск от сърдечен инфаркт става 2 пъти по-малък от този на пушачите.

 

След 10 години - Вашият риск да заболеете от рак на белия дроб намалява също 2 пъти в сравнение с този на пушачите, а рискът от сърдечен инфаркт става толкова нисък, колкото е при човек, който никога не е пушил.